Най-ранните нитове са били малки дървени или костни шипове, а най-ранните известни метални деформации може да са предците на нитовете, които познаваме днес. Несъмнено те са най-старият известен метод за свързване на метали, датиращ от най-ранното използване на ковки метали. Например през бронзовата епоха египтяните са използвали нитове, за да закрепят заедно шест дървени части с форма на ветрило- върху външния ръб на прорезно колело, а гърците, след успешно отливане на големи бронзови статуи, са използвали нитове, за да съединят компонентите заедно.
През 1916 г., когато Х. В. Уайт от британската компания за производство на самолети за първи път получава патент за глухи нитове, които могат да бъдат занитвани от едната страна, малцина са очаквали широкото им приложение. От космическото пространство до офис машини, електронни продукти и спортно оборудване, слепите нитове са се превърнали в ефективен и здрав метод за механично свързване. Въпреки че точната дата на изобретяването на кухите нитове е неясна, те са изобретени за оборудване, по-специално за конски сбруи, около 9-ти или 10-ти век сл. Хр. Нитовани колани, като заковани копита, освобождаваха робите от тежък труд. Нитовете също доведоха до много важни изобретения, като железни клещи за медни и железни работници и ножици за овце.