Движението на материала в шнека на екструдера се изследва в три сегмента и следователно конструкцията на шнека често се сегментира съответно. Тъй като всеки сегмент е непрекъснат канал, при реално производство, стига изискванията да са изпълнени, не винаги е необходимо винтът да се разделя на три сегмента. Всъщност някои винтове имат само два сегмента, а някои изобщо нямат сегменти. Например, когато се екструдират силно кристални материали като найлон, са необходими само захранващ сегмент и хомогенизиращ сегмент. За обикновени винтове, екструдиращи мек поливинилхлорид (PVC), може да се използва един компресиращ сегмент, без необходимост от захранващи и хомогенизиращи сегменти.
Сегментирането на винта е получено от опит и зависи главно от свойствата на материала. Дължината на захранващия сегмент може да варира от 0 до 75% от общата дължина на винта. Най-общо казано, той е най-дълъг при екструдиране на кристални полимери, следван от твърди аморфни полимери и най-къс при меки аморфни полимери. Дължината на компресионния сегмент обикновено е 50% от общата дължина на винта, с изключения за найлон и мек PVC, споменати по-горе. При екструдиране на полиетилен дължината на хомогенизиращия сегмент може да бъде 20-25% от общата дължина. Въпреки това, за определени термо{11}}чувствителни материали (като поливинилхлорид), материалът не трябва да остава в тази секция твърде дълго и секцията за хомогенизиране може да бъде пропусната. Някои високоскоростни екструдери дори използват дължина на секцията за хомогенизиране от 50%.